„ГОРОД ВЗВАЛЕН ДОЛГИМ ВЕЧЕРОМ...”
Георгий Николаевич Оболдуев (1898-1954 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГРАД, СТОВАРВАН В ДЪЛГИ ВЕЧЕРИ
Град, стоварван в дълги вечери
на безсънни людски плещи.
Нощ трепти, кристален череп е.
Непознат, вървя насреща
покрай своята комедия.
Дудне като благ мерзавец
туй разхайтено столетие;
от маята на красавици
донабъбват от проклятия,
по вдовишки недоволни,
диктатура, демокрация,
мистика, средновековност,
провокация, двуличие,
малодушия, шпионство...
Канибалски нрави стичат се,
людоедски набег конста...
Ударения
ГРАД, СТОВАРВАН В ДЪЛГИ ВЕЧЕРИ
Гра́д, стова́рван в дъ́лги ве́чери
на безсъ́нни лю́дски пле́шти.
Но́шт трепти́, криста́лен че́реп е.
Непозна́т, вървя́ насре́шта
покрай сво́ята коме́дия.
Ду́дне като бла́г мерза́вец
ту́й разха́йтено столе́тие;
от мая́та на краса́вици
донабъ́бват от прокля́тия,
по вдови́шки недово́лни,
диктату́ра, демокра́ция,
ми́стика, средновеко́вност,
провока́ция, двули́чие,
малоду́шия, шпио́нство...
Каниба́лски нра́ви сти́чат се,
людое́дски на́бег ко́нста...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Георгий Оболдуев
ГОРОД ВЗВАЛЕН ДОЛГИМ ВЕЧЕРОМ...
Город взвален долгим вечером
На плечи людских бессонниц.
Ночь дрожит стеклянным черепом.
Я бегу, как незнакомец,
Мимо собственной комедии.
Благодушней, чем мерзавец,
Распускается столетие;
На дрожжах своих красавиц
Разбухая все проклятее,
Прибедняются по-вдовьи:
Диктатура, демократия,
Мистика, средневековье,
Провокация, двуличие,
Малодушие, шпионство...
Каннибальские обычаи
Нынче вынужден я конста...
1933 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач Георгий Оболдуев (Георгий Николаевич Оболдуев) е роден на 7/19 май 1898 г. в Москва. Първите си стихотворения пише на 14-годишна възраст. Учи във факултета по история и филология при Московския университет (1916-1918 г.), завършва висшия литературно-художествен институт „В. Я. Брюсов” (1924 г.). Близък е до групата на поетите конструктивисти, с които през 1929 г. основава Съюз на приблизително равните. Единственото му публикувано приживе стихотворение е от 1929 г. в сп. „Новый мир”. Сътрудничи като преводач и редактор на няколко издателства. През 1933 г. е осъден за контрареволюционна пропаганда и прекарва 6 години в лагерите около Беломорско-балтийския канал. През Великата отечествена война е фронтови разузнавач. След войната превежда Байрон, Кийтс, Мицкевич, Неруда, Шевченко и др., пише стихотворения за деца, подготвя оперни либрета, завършва романа в стихове „Я видел”, но над публикациите на творчеството му тегне забрана. Умира на 27 август 1954 г. в Голицино, Московска област. Подготвената от него през 1950 г. стихосбирка „Устойчивое неравновесье” излиза в Мюнхен 25 години след смъртта му – през 1979 г., а в Русия чак през 1991 г.